Не-кус-кус
от Стол
Литературна рецепта за Не-кус-кус
В тази прохладна октомврийска вечер умът ми така подскачаше от текст на текст и презентация на презентация, че усетих онази потребност да го приземя някъде, която се проявява в моментите на хаотична безпаметност. Бързият, ефективен и приятен начин това да се случи, е да му дам нещо материално, нещо физическо, което той да прегърне със сетивата ми и да спре дразнещото лутане. Още несготвената храна притежава онова неподправено очарование, което можете да откриете в топките от кал когато сте на седем, или съхнещия тютюн когато сте на седемдесет. За голяма част от хората тя представлява просто наредени в магазина или на пазара парчета сирене, паста, домати, масло и какво ли още не. За някои обаче, тя е нещо много повече...
Вече няколко дни откакто си спомних, колко много обичам кус кус... Просто е. Кус кус с домати, маслини и риба тон. Но колко много има в простотата. В мига, в който видях не-кус-кус-а на щанда в "Пикадили" не се колбах повече пет секунди. Малки кухи кръгчета, подобни на мини макарони щяха да свършат онова, което плътните топчета на кус куса така и не успяват да спечелят в неравна битка. Лесно е да си представиш набъбналата паста, по чиято вътрешност е полепнал току що приготвения сос. Половин литър вода и 250 грама от самата нея е достатъчно за да сложите основата на своето кулинарно забавление.
Внимание!!! Не бъдете егоисти! Как бихте се чувствали ако ви затворят в банята без сапун, шампоан и каквото и да е? Изчакайте водата да кипне и сложете вътре кубче бульон, след което добавете лъжица олио и макароните. Варете ги според времето указано на опаковката. То не е написано случайно. Отцедете ги, измийте със студена вода и ги оставете настрана да чакат това, което им се полага.
Докато макароните се варят, вече сте обелили два големи презрели домата, или още по-лесно - отворили сте консерва. Пасирайте ги и ги мятайте в тигана с малко олио. Водата трябва да изври, а това отнема време. По-късно ще трябва да добавите и щипка захар за да убиете леко, твърде киселия вкус на всички тези домати. Докато чакате се заемате с чесъна. Малко неща на земята са толкова полезни, колкото чесъна. Но не полезността ни кара да му се кланяме в кухнята. Колко гозби не биха получили онзи специфичен аромат, който всеки очаква, когато сложи хапка в уста. Кое шкембе би оцеляло на масата и не би си тръгнало от срам, ако на нея няма купичка счукан чесън в оцет?
Нарежете чесъна на тънки филийки. Три-четири скилидки ще ви бъдат достатъчни. Не ситнете много но и не оставяйте дебели резени. Парченцата трябва приятно да хрупат в устата ви когато после се храните, без да се натрапват с ароматното си присъствие. Разбира се купили сте маслини Каламата преди да започнете цялата фиеста. Сега е моментът да се обърнете към тях. Вижте ги! Меките отенъци на бордо и керемида крещят на устата ви колко много искат да се срещнат отблизо с обитателите и. Преглъщате. Познавате сочният, леко солен вкус на тази маслина. Помните как докато я стискате със зъби, тя се пръска в устата ви, освобождавайки в нея океан от сокове и аромати, които карат небцето ви спонтанно да ахне и да ви принуди инстинктивно да засмучете навътре, за да изцедите веднага всичко жизнено, което този плод е приготвил специално за вас. Вземете шепа маслини, махнете костилките, и нарежете на не много дребни парчета. Оставете ги при чесъна.
Знам, че сте си направили бурканчета със сушени домати това лято. Използвайте ги. Ароматът, който са им придали подправките които сте използвали при маринатата (розмарин, босилек, магданоз, чесън и зехтин) не може да бъде заменен с нищо, когато ги добавите към соса, около 3 минути преди да го свалите от огъня. Това е времето когато да добавите и нарязаните чесън и маслини. Всичко изглежда почти готово. На сваляне от котлона можете да добавите още щипка босилек, ако наистина сте фенове. Може и да не добавяте, той е просто едно прекрасно допълнение, което така или иначе сте получили от сушените домати. А сега объркайте соса с не-кус-кус-а. Готово е. Сега вече виждате как малките парченца наслада са полепнали по вътрешните краища на мини-макароните и чакат да ги удостоите с вниманието на претенциозните си вкусови рецептори. И да, наистина е така, както сте го очаквали. Вкусно. Мммммммммного вкусно.
Но разбира се нещо ви липсва. Всичко е прекрасно, но черешката на тортата сякаш още не е сложена. Оглеждате се, но не е достатъчно. Примлясквате. Пак. И пак. Разбира се това, което го няма е онзи лек, ефирен аромат, който ще придаде завършен вид и ще ви накара да мъркате или мучите от удоволствие при всяка хапка. Този аромат се крие в кората на един лимон. Настържете я върху това, което вече сте направили и разбъркайте. Сега вече наистина сте готови да си налеете чаша вино и доволно да се отдадете на чревоугодничество. Ароматът на уютен неделен следобед ще се понесе в устата ви още с първата хапка и ще ви накара да си спомните места, на които даже не сте били. Разливайки вълни от малки сочни експлозии, храната ще прехвърли във вените ви онова спокойствие, което търсехте. Глътка червено вино на всеки две-три хапки, ще ви напомня, че зимата не е вечна.
Наздраве!
